Главна страница

за Галактико-Интеграция и Нва  Цивилизация

 
 

Методологията като Наука

       Съдържание
*  Потребност от Нова Методология и нейната универсализация.
*  Цели и задачи.
*  Основни теоретически формулировки.
*  Новости (открития).
*  Източници.

        Дефиниции
*
 Съвкупност от способи за изследване, осъществени в някаква наука.

*  Система от методи на научно познание и преобразуване на света, човека и обществото.
*
Учение за структурата, логическата организация, методите и средствата на дейностите с цел тяхното рационализиране, модернизация и обучение на кадри, изпълняващи тези дейности.
 

       Видове Методологии (М)
*  Нормативна М. Предписани норми, в които са фиксирани съдържанието и последователността на видовете дейности за практическо приложение.
*  Дескриптивна М. Описание на фактически осъзнати, вече изпълнени действия.

     

 


Кратък исторически обзор на Методологията като наука

          Няма да преписвам от множеството източници на историята на Методологията, ще разгледам само някои автори, работили над същите тези теми, над които и аз съм работил.

         М в съвременната литература е учение за принципни дефиниции (понятия), форми и пътища за научно познание. То дава характеристика на частите на научното изследване, на неговия субект, обект и теми на анализа, задачи за изследване (на проблеми); комбинация и система за изследователските средства, необходими за решаване на проблеми; формулира последователността на мисълта и действието в процеса на решаване на проблемите.

        Основна, отправна точка на М това е формулирането, определянето на проблемите. Тук най често възникват методологически грешки от псевдопроблеми, водещи към неправилни изводи и резултати. Това е конструкция на научната теория и проверка на резултатите, решаване на проблема с Истината и т.н.
        Начала на
М ние намираме в древния Египет, където геометрията получава форма на указания, определящи последователността на метрическите процедури в разделянето и преразпределението на земните площи.

        Енциклопедистът Аристотел създава "Органон" - универсална логическа система за истинско познание. Тя включва частите: "Категории", "За тълкуването", "Аналитика първа и втора", "Раздели"... Той разделя познанието на "диалектическо" (мнение, получено от опита) и "аподектическо" (истинско, неопровержимо, безспорно знание). Защото опитът не винаги е неопровержим метод. Целта на науката според него това е определение на обекта чрез метода на единството между индукция-дедукция (формулировка-извод). Това, заедно с учението за силогизмите; доказателствата; разделението на видове, родове; уникалност; причина-следствие и носителят на причините; класификация на научното познание в подсистеми, системи и висши системи - това е специалното постижение на Аристотел. (Неща, които са обект на изследване и в моя труд.)

        Като цяло М не заема специално място в системата от знания до Ренесанса и е включена само като подтекст в Натурфилософията или Логиката.

        Основател на М в истинския смисъл това е английският философ Френсис Бейкън, който за първи път въоръжава науката със система от методи. Той реализира своята идея в "Новият Органон" ("Novum organum scientiarum"), очевидно повлиян от "Organon" на Аристотел. (Възможно е Френсис Бейкън да е въплъщение на Аристотел, за да завърши своята работа. Както е възможно и аз да продължавам тяхната работа по същата причина!... Подобни прераждания вече са доказани с физика и математика.)

        Бейкън разработва правила за приложение на индуктивния метод, съставя класификационни таблици за присъствие, отсъствие и степен на характеристиките на предметите. От събраните факти той трябвало да напише “Естествена и експериментална история”...

        Бейкън след осъзнаване на огромната роля на М определя важния принцип за педагогиката – цел на образованието не е огромното натрупване на знания, а способността за използване на  методи за тяхното придобиване и приложение. Той (почти като мен) определя в три категории всички съществуващи и вероятни науки според качествата на разума – 1. Памет (История), 2. Въображение (Изкуства), 3. Разум (Философия, абстрактно-логическо мислене) - в системата "Бог-Природа-Човек".

        Учението на Бейкън оказва огромно влияние на по-нататъшното развитие на науката и философията, на материализма на Т. Гобс, на сенсуализма на Джон Лок... Логическата Методология на Бейкън и неговият призив за експериментално изучаване на Природата дава отправна точка за развитие на индуктивната логика особено на Джон Стюард Мил, стимулира естествознанието и създаване на научни организации (например Лондонското кралско дружество).

                Класификация на науките на Бейкън е възприета от френските просветители-енциклопедисти...

        И той, както и Аристотел, изследва индуктивния, емпирически подход (опит) към научно познание и от него до сега проблемите на М са централни във философията, с което натур-философията е преодоляна...

        Следваща стъпка към М прави Рене Декарт с главни трудове "Размисли за първата философия", "Начала на философията" и особено "Разсъждения за метода...”. Въпросите за методите на познанието за него също са първостепенни. Правилата за рационалните методи на Декарт имат 4 изисквания: 1. Допускане само на категорично ясни, безспорни, несъмнени, неоспорими факти (като аксиоми). 2. Разделяне на сложните системи на подсистеми. 3. Методически преходи само от известното и доказаното към неизвестното и недоказаното. 4. Никакви пропуски в логическата последователност на системните връзки...

        Декарт поставя съществения въпрос (както и аз) за отношението между обекта и субекта на познанието и че простото и непосредствено отражение на реалността не винаги достига истинност. Оттук той отива към философското обосноваване на процеса, т.е. към М познание.

       Други, работили по М: Джон Лок, Дейвид Юм, Имануил Кант [три основни способности на познанието и ума (почти както при Бейкън и мен) 1. Чувственост. 2. Разсъдък. 3. Ум. Различие между конструктивните и регулиращите принципи на Познанието; форма-съдържание; система с външна и вътрешна организация], Йохан Фихте с опит да построи Универсална методология на дейностите [Наукоучение" - философията трябвало да бъде фундамент на всички науки (т.е. М), науката е систематическа и всички науки трябвало да тръгват от общи обединени основи], Георг Хегел – М е рационализирана дейност на Абсолютния Дух, а дейността на човешкото познание - нейна производна. Въобще, най-важният резултат на немския класически идеализъм това е разчистването на пътя, по който дойде и се утвърди Диалектическият Материализъм на Маркс и Енгелс! Тяхната методология има най-важна особеност: дава освен средства за теоретическо познание още и необходимост и възможности за революционно преустройство на действителността на основата на Научния Комунизъм като въплъщение на идеала за Универсалната Методология на дейностите на социално развития човек.

        Ние усъвършенстваме тази наука - нейният нов момент е съвършенството на отделния човек, без което преустройството на обществото ще бъде хилаво като фалшивия социализъм на Брежнев...

       Специално-научната М формира няколко нива: 1. Общо-научни концепции и направления. 2. М на отделните специални науки. 3. Методика и техника на изследването... През втората половина на 20-и век много бързо развитие получи първото ниво, но не много еднородно по съдържание. Причините са в универсализацията на средствата на познанието и въобще в обобществяването на световното производство и обществените отношения, т.е. в стремежа към синтез, което става господстващо в мисленето тогава. Например концепцията за Ноосферата на Вернадски или теоретическата кибернетика, общата теория на системите на Берталамфи, всички насочени към проява на универсални понятия и категории. Появяват се методологически концепции и дисциплини със специално значение като структурализъм, структурно функционален анализ, системен анализ, изпълняващи роля или като приложна математика, или като стриктно организирана съвкупност от процедури, приложими за изследване на широки области от явления; или и двете - дедуктивен, хипотетически, генетически анализ; систематически, кибернетически, вероятностен метод... Появяват се и още две основни направления на изследване - в системата "общество-среда" и в системата на понятийния и математическия апарат на анализа.

 

^ горе ^
Необходимост от Нова Методология и нейното Универсализиране

         От 1950 г. в М видно място започва да заема проблемът за възникване на нови и смяна на стари системи от знания. Английският логик и философ К. Попър прави опит да обясни в тесен смисъл този процесс чрез "Принцип на фалшификацията", т.е. на постоянното опровержение на съществуващите теории. Американският специалист по история на науките Т.Кун формулира идея за развитие на науките чрез научната революция, т.е. за радикална смяна на парадигмата (негов термин) на научното мислене. Английският философ И. Лакатус предлага развитие на науката чрез реализация на някои последователности на изследователските програми. При тези и други изследвания възникват неопозитивистическите възгледи за Методологиата (и като следствия феноменализмът), отбелязващи ограничения на техните предпоставки. В тази връзка в работите на някои съветски и западни специалисти се развива идеята за М като систематическа теория на научно-изследователската дейност, които се съпротивляват срещу едностранното представяне на развитието на знанията при фалшификационизма на Попър и концепцията на Кун за отрицание на приемствеността.

        Заедно с тези противоречия в развитието съществуват и други ПРИЧИНИ за Нова М: математически и физически определения на Духа, Душата, Енергийното тяло и тяхното развитие; супер-светлинни скорости и поведението на живите организми при надсветлинни скорости; материализация и де-материализация; телепортация и левитация; отвъдни светове, междузвездни цивилизации и Космически разум; Космическа Йерархия и нейната производна Обществената Йерархия; надсветлинни радиочестоти и скорости на обмен на информация; Абсолютен Дух, Вселена и Бог... (тези понятия отсъстват от всички науки и системи); нови технологии - бионика, електроника, информатика, кибернетика, алгоритмизация...

        Усложняването на обществените процеси, разделението на труда, издребняването на производството породи през последните 20 години невероятно много нови науки, изсмукани от хилавите пръсти на мижитурките на капитализма, които полагат дяволски усилия за промиване на мозъците (с огромен успех), за да оправдаят вината си при разгрома на Цивилизацията. Започна най-грандиозната фалшификация на понятията не само в областта на науката, но и в ежедневния живот. Процесите след "Рио-де-Жанейро-'92", където най-големи учени, Нобелови лауреати и огромно количество прогресивни НПО поставиха проблема за
111

^ горе ^
СПАСЕНИЕ на Човечеството,

въпреки усилията на прогресивното движение те водят към фатален изход цялото световно общество. Всички хора усещат, но малко разбират, че вече е свършило времето на световната икономическа, социална и политическа система. Библията говори за "Съдния ден", "Край на Света" - грешен термин от неправилен превод на оригинала. Правилният превод е "Краят на СИСТЕМАТА на нещата". А това изисква ново теоретическо въоръжаване и ние с този труд го обезпечаваме в най-висша степен посредством нов понятиен апарат, пространствен и извън-пространствен метод (!!!) за дефиниране на понятия и за изследване въобще...

        През последните години възникна необходимост от универсализациа на М. В най-голямата си част тези опити бяха изкуствени, неоправдан и неуспешни, не защото това не беше необходимо, а защото нямаше научни предпоставки (открития) за това, т.е. липсваха нови знания, изследвания и дефиниции, описани по-горе.

        Думата универсален произлиза от англо-саксонската дума universe - вселена, свят, космос, абсолют. С математическата и физическата дефиниция на тези понятия стана возможен и процесът на универсализация на науката въобще и на М в частност. Т.е. да се проследи логическата последователност на развитието и в тази връзка на всички обекти, субекти и процеси с цялото - с космоса, с Абсолюта (Универсума, Бога). Затова универсализацията вече изостава от необходимостта, а този труд има и :

         Водещи ЦЕЛИ и ЗАДАЧИ !
        Те са свързани с българските открития, които изискват да се изпълнят с нов смисъл всички обществени и лични теории и практики, изискват незабавен отказ от пътя на регреса, връщане към стари, недооценени, извратени и забравени понятия, както и нови хоризонти:
 

Общотеоретически  задачи

    *  пре-дефиниране на стари и дефиниране на нови понятия:
          *  нова пространствена (тримерна) и
извън-пространствена систематика. Съвременните системи са преди всичко линейни (едномерни) и някои системи - дву-мерни, т. е. те са извън реалния тримерен свят.
          *  между-комплексно решение на проблемите на науките, практиките и личността.

Практически предстоящи задачи

   *  Непосредствени
     
*  контролни и експериментални групи за доказване на потребността от нова образователна система.
      *  нови учебници: физика, математика (11 годишни деца ще решават задачи от висшата математика с нови числа - математическо действие, по-просто от събирането) ТМФВ, ТМСТ...

Дългосрочни задачи (цели)

        *  Промяна на образователната система и методиките на обучение на преподаватели и ученици.
        *  Промяна на методиките за учение и рехабилитация.
        *  Промяна на здравно-осигурителната система.
        *  Промяна на методите за тренировка и защита.
        *  Промяна на обществено-икономическата, социалната и политическата системи.
        *  Революционно преустройство на обществото.
        *  Полети до други звезди и галактики...
111

^ горе ^
Основни теоретически формулировки

    Числовите стойности в тази работа са от книгата "Единството на Вселената". Но моята система е самостоятелна по отношение на предлаганите систематики, изводи и цели, основани на ново-осъзнати природни закони като:
        *  Нормалното развитие върви винаги от простото към сложното състояние,
        От малкия обем към големия, към по-общия .
        Съществува вътрешна и външна структура, противоположни по направление и знак на развитие...
        *  Развитието върви във форма на
дърво от Големия Взрив до сега.
        *  Съществуват зони на революционни (квантови) преходи от едно състояние в друго (
от едни честоти в други).
        *  Светът, в който ние живеем, е ограничен с размери 1028 см, т.е. можем да излезем от него и да преминем Отвъд...
        *  Ние вече можем да развиваме свръхсветлинни скорости, при които живата и неживата материя се "дематериализират" (трансформират се в светлина)...
        *  И т.н. - много от тези неща сякаш са известни, но не са извлечени поуки и съответни промени за личността и за обществото...

111

^ горе ^
Новости и открития

     *  Определение на ПРОСТРАНСТВОТО, в което се развива Битие и Съзнание.
     *  Определение на ПОСОКАТА на Развитие [(+) - следствия (отдолу-нагоре по дървото)  и  (-) - причини (отгоре надолу към основата на дървото)].
     *  Определение на ОБЕМА на отделните "клони" в йерархията, т.е. определение на отношението между количествени и качествени характеристики.
     *  Определение на вътрешна и външна сложност за съответните места в йерархията.
     *  Определение на
ИЗОМОРФИЗМА (подобие, аналогия, произход) между природни, обществени и индивидуални структури.
     *  Определение на
ИНТЕЛЕКТУАЛНА СКАЛА (степени) на индивидуалността и нейното естествено (обективно) място в обществената йерархия.
     *  Определение на
ВСЕОБЩА (УНИВЕРСАЛНА) СИСТЕМА за решаване на проблеми...
    До сега в науката всички изследвани йерархически природни, обществени, личностни системи са изследвани без горните определения, т.е.
без връзка с действителността и по тази причина са нереални и грешни както обясненията, така и действията и резултатите.
     *  Определение на понятието ЙОГА като ВСЕОБЩА (УНИВЕРСАЛНА) система за решаване на проблеми, т.е. Йога е Универсална Методология.
     *  Тайната на 
БЕЗСМЪРТИЕТО
     *  (!!!): От проблемите на  субекта на изследването зависи истинността на научния извод...

111

^ горе ^


Източници

       ЕВ, ВМ
       Светото семейство, Карл Маркс
       Нищета на философията, Карл Маркс
       *  Диалектика на природата, Фридрих Енгелс
Материализъм и емпириокритицизъм, Владимир Ленин
*  Философски речник, Български, 1987
Большая советская энциклопедия
Открития, религии, практики

 

РЕЗУЛТАТ ОТ НОВАТА МЕТОДОЛОГИЯ :
НОВА ТЕОРИЯ ЗА ОБЩЕСТВОТО


Главна страница / Универсална Методология (ЙОГА)
 
 

Рекламирай ТУК на английски
Авторско право
©
BGL-Biz.com & Уеб дизайн & Авторът

 

 
 

Споделете Вашето мнение тук: